В навечерието на Деня на независимостта: Нормалността в Киев е измамна

Решението на Киев да забрани публичните чествания в деня на своята независимост напомни на хората в столицата, където руснаците бяха победени в опита си да я превземат през март, че опасността все още не е отминала.

Улиците, магазините и ресторантите са оживени, като търговията в някои случаи се връща на нивата отпреди войната.  Лято е и местните хора се събират по плажовете в августовската топлина. От края на април е имало само две ракетни атаки в столицата, което кара боевете да изглеждат отдалечени.

Въпреки че някои градски ресторанти започнаха да затварят рано тази седмица - в 19 часа, очакванията са, че ситуацията ще бъде временна. Дори "Макдоналдс", който напусна Украйна в началото на войната, обеща да се върне през септември в очакване на киевчани.

Но нормалността е измамна: не е трудно да се намерят доказателства за войната. Въпреки че градът не трябва да приема вътрешни бежанци, тъй като не се смята за напълно безопасен, има 140 000 регистрирани бежанци и много други, които са избягали самостоятелно.

Някои се събират в разпределителния център на Червения кръст, един от 11-те в града, в бивша банка близо до площад Майдан в сърцето на града, където се раздават хранителни и медицински колети на семейства, пенсионери и хора с увреждания, често с ниски доходи .

Тетяна Гойенко, ръководител на Червения кръст в Киев, казва пред The Guardian, че "тъй като Киев не трябва да приема никакви разселени хора, те трябва да наемат собствено жилище". Но е скъпо, а наличната финансова подкрепа е ограничена – на пенсионер се дават 3000 гривни на месец, на безработни възрастни - 2000, докато семействата получават допълнителни 3000 гривни на дете.

Може да е трудно да се намери работа, като за една позиция се борят десетки кандидати, въпреки че някои сектори, като строителството, са доста заети по очевидни причини. Тези, които все пак си намерят работа, може да понесат тежестта на тазгодишните събития, които принудиха 13 милиона да напуснат домовете си в Украйна.

43-годишната Катерина е дентален хирург от Мариупол, която се озова в Киев по работа в началото на войната и така беше разделена от 77-годишната си майка Раиса за един агонизиращ месец. В крайна сметка, след отчаяно търсене, колега откри майка й и тя успя да се измъкне безопасно от обсадения южен град.

"Апартаментът, в който живееше, беше унищожен", разказва Катерина. Тя и майка й загубили почти всичките си вещи в бягство. След като руснаците сега контролират града, разрушен от пролетните боеве, няма изгледи за връщане.

В крайна сметка Катерина започнала да се възстановява и си намерила работа като администратор на екипа на Червения кръст, въпреки че казва, че това, което печели тук за един месец, е това, което е печелила обикновено за два дни. Възстановяването е бавно, въпреки че Катерина, която е родена в Москва и описва себе си като етнически рускиня, е категорична относно необходимостта Украйна да продължи да се бие.

"Единственото, което Русия ни донесе, е болка и страдание. Искаме да живеем в Украйна. Не искаме някой друг да решава вместо нас къде да живеем", категорична е тя. "Майка ми и аз можехме да се преместим там и да получим гражданство супер лесно, защото и двете сме етнически рускини, но не искаме – и руснаците не разбират това."

На няколко минути пеша модният ресторант ZigZag вече е пълен. Собственикът му, Любов Цибулска, казва, че е толкова натоварен, колкото е било и преди войната, въпреки че има някои очевидни промени, включително предимно мъжкия обслужващ персонал, тъй като толкова много жени са избягали от страната, докато на мъжете между 18 и 60 им е забранено.

Това беше година на трансформации за ZigZag. Когато руснаците бяха в края на града, той осигури 700 хранения за войниците с помощта на доброволци, след което беше отворен отчасти на търговска, отчасти доброволна основа, преди постепенно да се върне почти към нормалното, като изключим полицейския час, който го принуждава да затвори в 21:00 или 21:30.

За Цибулска ZigZag винаги е бил и патриотично начинание. "Ние дърпаме Украйна от Русия тук с нашата храна и ценности. Откакто отворихме през 2016 година, още когато не беше модерно, ние настоявахме сервитьорите да говорят на украински, а не на руски.”

Сега, вместо показно да отбележи седмия си рожден ден, ресторантът ще дари парите, които биха били похарчени за голямото парти, на въоръжените сили.

Голяма част от живота в Киев изглежда толкова нормален, че някои от средната класа се надяват за разхлабване на оставащите военновременни ограничения.

На плажа в един неделен следобед, 52-годишният Олескандр казва, че войната го е направила много търсен като психолог, но се надява да си почине от натиска на работата си, където съветва войници, които се справят с променящи живота травми.

Въпреки това е трудно да се правят планове, казват Александър и Светлана, защото е невъзможно да се разчита на трайността на нормалното. Той би искал да отиде на кратка почивка в чужбина – "надяваме се военното положение да бъде облекчено, за да можем да излезем от страната за почивка" – въпреки че те също настояват, че Украйна трябва да се бори толкова дълго, колкото е необходимо, за да победи нашествениците .

Но остават опасенията за средносрочното здраве на икономиката, дали зимата ще доведе до нова вълна от пристигащи разселени хора и дали търпението ще се изчерпи във война, в която очакваната контраатака няма признаци за материализиране.

Един от опозиционните депутати, които поискаха да не бъдат назовавани, защото не искат да критикуват публично, казаха, че са притеснени от момента, "когато очакванията на хората най-накрая се сблъскат с реалността" и осъзнават, че войната ще бъде дълга и скъпа за спечелване. Натовареният Киев може да изглежда до голяма степен съживен, но напрежението на конфликта все още може да излезе на преден план.